Пулсира небето и тежичко диша
под сивкаво-пухкав, облачен шал.
А аз от терзания изобщо не пиша.
Листът на бюрото е истински бял.
И бели са думите – страшно капризни,
пробягали пътя до мен и от мен.
Те смятат, че днес са напълно излишни.
Повтарят до втръсване този рефрен.
Пулсира небето. Въздъхва. Потръпва.
Забърсва лицето си с облачен шал.
Листът на бюрото помръква, замръква.
По здрач се превръща в призрачно бял. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up