Dec 24, 2009, 1:25 PM

Думите на моето сърце 

  Poetry » Other
562 0 2
Вече не слушам сърцето си.
Запуших устата му,
за да не може да ми крещи
колко греша и колко боли.
В снега разтопиха се думите му.
Останаха букви в леда
и разсеяни хора по тях се пързалят.
Смисъла им провалят.
Рецесивни думи,
които не слушам, но са ми нужни,
за да доказват, че сърцето е живо.
Изгубило всичката си кръв, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Random works
: ??:??