Думите на моето сърце
Вече не слушам сърцето си.
Запуших устата му,
за да не може да ми крещи
колко греша и колко боли.
В снега разтопиха се думите му.
Останаха букви в леда
и разсеяни хора по тях се пързалят.
Смисъла им провалят.
Рецесивни думи,
които не слушам, но са ми нужни,
за да доказват, че сърцето е живо.
Изгубило всичката си кръв,
вените ми отравя с думи горчиви.
И живее в своя алогизъм,
напук на желанията ми настойчиви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сюзън Смърт Всички права запазени
