Думите (поема)
ДУМИТЕ!
Те имат всички права:
да обичат, да мразят,
да нижат раздробеното време
на евтини броеници от псевдосензации.
Думите правят доброто момиче
свадлива жена;
малкото бебе пораства със тях,
оглупява и обърква света.
От думи безглаголните политици
изписват лицата и нрава си,
обвинявайки за всичко злите езици.
Думите преобръщат държави,
правят войни и пилеят пари.
Когато сме гладни, ни хранят със новини,
блудкави и безвкусни като войнишка чорба.
Когато сме жадни - поят ни със фрази,
брилянтни и дъхащи на жива вода.
Когато страдаме - лековити,
позитивно мислещи думички -
три пъти на ден,
може и на срички - няма значение,
важното е да преглътнем нечие одобрение.
Зажaдняли за нещо реално,
а не виртуално,
ровим в контейнера като в компютър.
Намираме смачкани вчерашни думи.
Сдъвкваме и преглъщаме вкуса
на интриги и глуми,
кодове и пароли, с цвят на помия.
Някой рекъл, казал...
За какво се мислят тия?!
В главите ни - вместо сиво вещество -
набор от разноцветно-обагрени думи -
можем да нахраним всяко общество:
салата, ордьовър, първо,второ, трето -
думи кресливи,мучащи,звучащи "мобиле перпетуум"
Животът е просто дума,
както е дума сърцето,
Родината, Майката, гордото Аз,
безпардонно оплюто и унизено
от доброжелателен глас.
Майната му на материалното!
То нищо не струва.
Нищо не се изменя и не тече,
ако във думи не се облече.
Любими, аз те излъгах, че ме има,
защото сутрин в огледалото виждам
само разчорлените букви на своето име.
Другото е илюзия, измама, евтини фокуси,
ще ти се разпиша на пижамата,
за да се любиш с подписа ми.
Тъй както Бог веднъж се изпуснал и рекъл:
"Аз съм пътя, истината и живота" ,
и изчезнал безследно, и останала само Голгота.
ДУМИТЕ
медени, люти, лазурно- зелени,
безчувствени, страдащи, бавноразвиващи се,
сълзливи, засмени.
Те са виновни за глада, за лошото време,
за това, че съседът ти дъни музика денонощно
и хич не му дреме,
че ти изтерзан, изтърбушен от думи,
като дрипа, случайно попаднала
върху стар и прояден от мишки диван,
се опитваш да изтръгнеш от бездната на главата си
волнодумния свят,
като гладна къртица вкопчен в сетивата ти.
ДУМИТЕ
те нарушават всички права,
привидно дадени чрез тях на милиони
от шепа лъскави етикитирани кашони.
И ние - хора без лица, без смисъл и значение
или, иначе казано, някакво си там поколение,
ще трябва, без друго да се примирим
с робството на нечия "значима" философия,
прокажена от думи празноглави, безцелни,
безпринципно мъдри и безпределни като морето,
мистериозни като динозаврите,
за които се казва, че излетели в небето.
Да изчезнем, в смъртта да се приютим,
посмъртно осъдени със наказание -
да не оставим след себе си думи,
а многоточие, тире и кавички за себепознание.
Да се плезим от отвъдното на горката История,
която ще трябва наново, безмълвно-сама,
да гадае даденото и свише и наготово:
" В началото бе слово! "
© Цонка Людмилова All rights reserved.
