Думите са дим - не ги пилей!
Замълчи! До край не обещавай!
Вместо да ме лъжеш, се засмей...
и поне усмивка ми остава! :)
Клетвите ти не важат пред мен.
Може би вратата си объркал?
Друга ще потърсиш разярен...
Но обичал си ме. И е вече късно!
Ако си несигурен, то, знай -
истината в мене си познавал.
На сърцето в тебе се предай,
от лъжите мои само то спасява!
Загърни ме с искрена душа
и не искам думичка да чувам!
Само тук, на твоята ръка,
ще съм тиха без да се преструвам.
***
Искаше ме. С мене помълча.
Тръгна. Плаках. Ала бе преди!
Няма да те връщам. Обеща.
Обеща, но... думите са дим!
© Любимата All rights reserved.
от всичко изписано - то е най-хубавото
и носи поезия в себе си