Дунава
Съдбата човешка се носи, като лодка по дива река,
през пяна, скали и потоци, завършва сред шир, синева.
Когато е лодка младежка, по ръкави поема, пътища бол,
времето носи оценка, за цвета на водата пред погледа гол.
Дали ще гази през мътни канали или през бистри, студени води,
навигаторска съвест само ще знае, за тайни причини, житейски беди.
Но долната част на реката винаги носи що плава навред,
мръсни боклуци и шлака или рибни пасажи, безбройни наглед.
Може от всичко по малко, примесено с няколко тона мазут,
може все пак да е жалко, да стане клоака, отход на мамут.
© Александър Митков All rights reserved.
