Душ

Oct 7, 2014, 11:27 PM

Poetry » Love

482 0 0

Сърцето ми е жарък въглен -
бъди ми вятър в утринта...
Пали ми есента безсънна
с неугасима топлина.
Кафе налей ми от усмивки,
без захар, с натурален дъх.
Вдигни ми кръвното до рима
с бисквитка, гризната за стръв.
Кори ме... аз си заслужавам...
но после леко ми смигни.
Докато в грях неубеждавам...
повикай розово такси... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Душ

Want to read more?

Random works