Сълзи от радост се стичат,
океана препълват,
сълзи обсипват моето лице,
ставам крехък като яйце.
Душата се рее в небето мрачно,
а усмивката сияе монотонно,
мълниите възпира -
мечтата ми не умира.
Виждам бъдещето,
то показва мечтаното,
сълзите не спират да текат,
хубавите мисли не си отиват.
Времето се минава,
тялото остарява,
а душата ми усеща сродната,
сродната душа - мечтата!
© Стефан All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
