Jul 9, 2010, 10:35 PM

Душа

  Poetry » Love
738 0 0

Сълзи от радост се стичат,
океана препълват,
сълзи обсипват моето лице,
ставам крехък като яйце.

Душата се рее в небето мрачно,
а усмивката сияе монотонно,
мълниите възпира -
мечтата ми не умира.

Виждам бъдещето,
то показва мечтаното,
сълзите не спират да текат,
хубавите мисли не си отиват.

Времето се минава,
тялото остарява,
а душата ми усеща сродната,
сродната душа - мечтата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...