Докосване са твоите думи,
крила са твоите ръце.
От сънища мечти родени,
попиха във моето сърце.
Ярки дъги от цветна обич,
чувства в зарево горят.
Няма път по-истински,
към теб мислите летят.
Сега съм буен пламък,
в мрака твоя светлина.
Сега съм топла тръпка,
уют за твоята душа.
Събирам във един букет
всички ласки от коприна.
За тебе, ето - нов куплет,
нали си ми душа любима.
© Васил Георгиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
