Душа любима
Докосване са твоите думи,
крила са твоите ръце.
От сънища мечти родени,
попиха във моето сърце.
Ярки дъги от цветна обич,
чувства в зарево горят.
Няма път по-истински,
към теб мислите летят.
Сега съм буен пламък,
в мрака твоя светлина.
Сега съм топла тръпка,
уют за твоята душа.
Събирам във един букет
всички ласки от коприна.
За тебе, ето - нов куплет,
нали си ми душа любима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Георгиев Все права защищены
