Душа за ближни
ДУША ЗА БЛИЖНИ
Непокорна съм. Може да дразни,
както и да не ви се хареса.
Ала поводи диря за празник –
три секунда от залез наесен,
две търкулнати златни мъниста,
бяла шапка и синьо коланче.
И просторно да бъде, и чисто.
Свободата така не нагарча.
Свободата да бъда различна –
малко чорлава, несъвършена.
Знам, че всинца ни Господ обича,
щом дарил ни е с цяла вселена.
Той поглежда понякога строго –
докъде ли ще стигнем сред ежби.
Аз да пиша в калъпи не мога –
в мойте мисли пищят таралежи.
И понеже и краят е близо –
ще ме глътне безкрайната зима,
подарявам ви сетната риза –
тя е всичко, което си имам.
© Валентина Йотова All rights reserved.
