Kalatea (Ружа Матеева) Kalatea (Ружа Матеева)
2 55
Nov 4, 2008, 9:34 AM

Душа за прибиране

  Poetry » Other
1.3K 1 21
Чугунено небе. Разплетен вятър.
Подстригана лозница. И цимент.
В беседката, приседнал, чака дядо.
Протяга се дъждът да го подпре,

но слънчевите чепки всепоглъщат –
некъсани отливки топлина.
Не вижда дядо. Чужда му е къщата.
Чугунено небе, като тава,

препича светлосиньото до пясък.
Беседката – изстинало гнездо –
подпъхва кръстословици в ръката.
Прилича на прегърбен камертон

самотното очакване. На прага
все още дирижираш брегове.
Прекрачвай, дядо! Тленното те стяга.
Душата си прибирай. И попей...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ружа Матеева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Jane_d (Деси Инджева)
    Jane_d (Деси Инджева)
    Възхищения...!
  • Вирго99 (Ася Толедо)
    Вирго99 (Ася Толедо)
    Чета и ти се възхищавам,Ружа!Аплодисменти!
  • malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)
    malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)
    Много ме разтъжи

    Прекрачвай, дядо! Тленното те стяга.
    Душата си прибирай. И попей...
  • Kataneca (Русин Катански)
    Kataneca (Русин Катански)
    Толкова въздействащо нещо си написала за нетленната душа на дядо си, Ружа! Пресъздала си загубата му с болка, но майсторски, както само ти можеш. Какъв метафоричен епитет:

    "...Прилича на прегърбен камертон
    самотното очакване..."

    Благодаря ти за удоволствието, което ми достави в салон "Вдъхновение" на 31.10.2008!
  • Harlequin (Ивайло Динков)
    Harlequin (Ивайло Динков)
    Почувствах го. Много силен и в същото време умиротворяващ стих.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0