4.11.2008 г., 9:34

Душа за прибиране

Поезия » Друга

1.3K 1 21

Чугунено небе. Разплетен вятър.
Подстригана лозница. И цимент.
В беседката, приседнал, чака дядо.
Протяга се дъждът да го подпре,

но слънчевите чепки всепоглъщат –
некъсани отливки топлина.
Не вижда дядо. Чужда му е къщата.
Чугунено небе, като тава,

препича светлосиньото до пясък.
Беседката – изстинало гнездо –
подпъхва кръстословици в ръката.
Прилича на прегърбен камертон

самотното очакване. На прага
все още дирижираш брегове.
Прекрачвай, дядо! Тленното те стяга.
Душата си прибирай. И попей...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Jane_d (Деси Инджева)

Възхищения...!

2008-12-03T14:25:32+02:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Чета и ти се възхищавам,Ружа!Аплодисменти!

2008-11-17T16:32:21+02:00
malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)

Много ме разтъжи

Прекрачвай, дядо! Тленното те стяга.
Душата си прибирай. И попей...

2008-11-10T18:55:27+02:00
Kataneca (Русин Катански)

Толкова въздействащо нещо си написала за нетленната душа на дядо си, Ружа! Пресъздала си загубата му с болка, но майсторски, както само ти можеш. Какъв метафоричен епитет:

"...Прилича на прегърбен камертон
самотното очакване..."

Благодаря ти за удоволствието, което ми достави в салон "Вдъхновение" на 31.10.2008!

2008-11-05T09:11:14+02:00
Harlequin (Ивайло Динков)

Почувствах го. Много силен и в същото време умиротворяващ стих.

2008-11-05T00:01:20+02:00