Душа за прибиране
Чугунено небе. Разплетен вятър.
Подстригана лозница. И цимент.
В беседката, приседнал, чака дядо.
Протяга се дъждът да го подпре,
но слънчевите чепки всепоглъщат –
некъсани отливки топлина.
Не вижда дядо. Чужда му е къщата.
Чугунено небе, като тава,
препича светлосиньото до пясък.
Беседката – изстинало гнездо –
подпъхва кръстословици в ръката.
Прилича на прегърбен камертон
самотното очакване. На прага
все още дирижираш брегове.
Прекрачвай, дядо! Тленното те стяга.
Душата си прибирай. И попей...
Подстригана лозница. И цимент.
В беседката, приседнал, чака дядо.
Протяга се дъждът да го подпре,
но слънчевите чепки всепоглъщат –
некъсани отливки топлина.
Не вижда дядо. Чужда му е къщата.
Чугунено небе, като тава,
препича светлосиньото до пясък.
Беседката – изстинало гнездо –
подпъхва кръстословици в ръката.
Прилича на прегърбен камертон
самотното очакване. На прага
все още дирижираш брегове.
Прекрачвай, дядо! Тленното те стяга.
Душата си прибирай. И попей...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружа Матеева Всички права запазени
