Душа за продан
Как бих искал да мога тази своя безсмъртна душа -
ако имам такава, в което не вярвам... Обаче,
както често се случва, е възможно и тук да греша -
да предложа за трампа на Принца на пъкъла мрачен.
Щом момента настъпи ще му кажа; вземи тази мърша,
но в замяна ми дай, тук, сега, за години десетки
лукс, охолен живот и богатства без нищо да върша,
дай ми куп благини, любовта на красиви кокетки.
Дай ми сладък живот, че ми писна да страдам за хляба
и да зъзна от студ, че парите не стигат за парно...
да ругая безсилен като гледам как хищно ни граби
самозван тъп елит, как насилва честта ни вулгарно.
Ще му кажа; дари ми на момента добрия живот,
не надежда за радост безтелесна във рая навярно...
Ала знам, че дори Мефистофел не е идиот
да търгува с души без действителна стойност пазарна.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубав стих, истините са изплакани по мъжки, с достойнство, с показване на среден пръст към Мефистофел!
-
Май изгубихме смисъла да пазим душите си чисти! Пък кой го знае "другия свят" съществува или не. Затова.... каквото си откраднем от този, това ще ни остане!!
Поздравления за стиха!! -
Браво! Май горе високо душите се продават,но долу дано не се появи и една душа за продан!
-
Хах, много точно! И за съжаление май твърде точно описва начина по който се чувстват огромен процент от хората в тази държава.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
