21.10.2015 г., 21:07

Душа за продан

1.2K 0 4

Как бих искал да мога тази своя безсмъртна душа -
ако имам такава, в което не вярвам... Обаче,
както често се случва, е възможно и тук да греша -
да предложа за трампа на Принца на пъкъла мрачен.

Щом момента настъпи ще му кажа; вземи тази мърша,
но в замяна ми дай, тук, сега, за години десетки
лукс, охолен живот и богатства без нищо да върша,
дай ми куп благини, любовта на красиви кокетки.

Дай ми сладък живот, че ми писна да страдам за хляба
и да зъзна от студ, че парите не стигат за парно...
да ругая безсилен като гледам как хищно ни граби
самозван тъп елит, как насилва честта ни вулгарно.

Ще му кажа; дари ми на момента добрия живот,
не надежда за радост безтелесна във рая навярно...
Ала знам, че дори Мефистофел не е идиот
да търгува с души без действителна стойност пазарна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих, истините са изплакани по мъжки, с достойнство, с показване на среден пръст към Мефистофел!
  • Май изгубихме смисъла да пазим душите си чисти! Пък кой го знае "другия свят" съществува или не. Затова.... каквото си откраднем от този, това ще ни остане!!
    Поздравления за стиха!!
  • Браво! Май горе високо душите се продават,но долу дано не се появи и една душа за продан!
  • Хах, много точно! И за съжаление май твърде точно описва начина по който се чувстват огромен процент от хората в тази държава.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....