Nov 13, 2011, 1:11 PM

Душата

  Poetry
835 0 0

Като снимка искам моята душа да си остане

в уловен щастлив момент,

искам времето да не променя

поривите, огъня,  духа.

 

Искам винаги да е във устрем,

като птица да лети,

и във времето да се запази

вечно млада и с мечти.

  

И животът ни променя,

някои - и за добро,

но душата си не давам,

само тя ще ме спаси!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бела Белица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...