Душата е хлебна филия
Съдбата отряза, наточила ножа,
душа като хлебна филия.
Животът, замесен да бъде велможа,
с тъга и сълзи посоли я.
Раздава душата трохите любовни
на птици в безполетен ступор.
И пази сърцата от тъжни покрови
с усмивка, без думи на укор.
Нахраниш ли други, щастлив ти ще бъдеш,
макар че след ножа боли те.
Сам залък от твойта душа щом отчупиш,
от щедрост да греят очите.
Животът е кратък, жесток и студен е.
Ти обич му дай, нахрани го!
Постеля бъди! И съдби заскрежени
ще литнат с криле на авлиги.
© Цветето Б. All rights reserved.
