Душата исках да рисувам

May 18, 2006, 8:18 AM

Poetry

4.7 / 3

861 0 5

Преплетох си ръцете, душата исках да рисувам.
На възли в гърлото горчеше, все още дишам.
И жива съм, а стихове не пиша на хартия,
те идват и си тръгват, като магия.
Премрежени очите ми, преболели от търсене,
от взиране в безкрая, от дълго чакане
се спират върху палитра многоцветна.
И питат се кой е цветът на душата уморена.
Цвят има ли за нея? Копнея да я нарисувам,
със пръсти по платното да я докосвам и целувам.
Жива съм, ръцете ми умряха, тъсейки цветове,
прегръщайки непознати и странни светове. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

НЕ СЪЖАЛЯВАМ
Night secret

In moon's soft glow, they meet at night, A sweet embrace, two hearts aligned. In dreams they dance, ...
Carnivore

Dig a hole inside me! Dig it, dig it, deeper, darker, keep it, keep it, don't forget, ......
Summer love

Everybody is writing about true love. About all the happiness and the suffering that brings you. But...

More works »