Душата исках да рисувам
- Преплетох си ръцете, душата исках да рисувам.
На възли в гърлото горчеше, все още дишам.
И жива съм, а стихове не пиша на хартия,
те идват и си тръгват, като магия.
Премрежени очите ми, преболели от търсене,
от взиране в безкрая, от дълго чакане
се спират върху палитра многоцветна.
И питат се кой е цветът на душата уморена.
Цвят има ли за нея? Копнея да я нарисувам,
със пръсти по платното да я докосвам и целувам.
Жива съм, ръцете ми умряха, тъсейки цветове,
прегръщайки непознати и странни светове.
Рисувам с мисъл само, зрител е сърцето
и само то едничко вижда, как слънцето
на бялото платно се появи, и как засвети,
как заструи с лъчите си, които моите очи
не са видели... Но от този цвят са ослепели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
