Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
18.05.2006 г., 8:18 ч.

Душата исках да рисувам 

  Поезия
764 0 5
  • Преплетох си ръцете, душата исках да рисувам.
    На възли в гърлото горчеше, все още дишам.
    И жива съм, а стихове не пиша на хартия,
    те идват и си тръгват, като магия.
    Премрежени очите ми, преболели от търсене,
    от взиране в безкрая, от дълго чакане
    се спират върху палитра многоцветна.
    И питат се кой е цветът на душата уморена.
    Цвят има ли за нея? Копнея да я нарисувам,
    със пръсти по платното да я докосвам и целувам.
    Жива съм, ръцете ми умряха, тъсейки цветове,
    прегръщайки непознати и странни светове.
    Рисувам с мисъл само, зрител е сърцето
    и само то едничко вижда, как слънцето
    на бялото платно се появи, и как засвети,
    как заструи с лъчите си, които моите очи
    не са видели... Но от този цвят са ослепели...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??