Душата ми...
Като ухание след дъжд.
Като усмивка на лицето ми.
Размислило се бъдеще...
Сълзица от сърцето ми.
Из вените препуска...
Имам й доверие.
Обичаният мъж.
Обичана поезия...
Като разлистила се глъч.
(И сгушена във облаче).
Любов и топъл въздух.
И шепа хладно грозде...
Ухание на лъч.
(Лъчът е дим, не знаеш ли?)
Ни има дом, ни къща.
Душите ни, разтваряш ги...
Любов след малко дъжд.
(И тъжни, страшни вечери)
С усмивка придошъл.
Навярно - да ни вземе.
Обичан таен път.
Единствената болчица.
Навярно много нерви.
И хубаво запомнени.
Размити чудеса...
След дъжд и много пясък.
В душата ни е тъжно...
Аз идвам - да повярваш...
В реката има камъче.
Представям си, че ми говориш.
Душата ми е пламъче.
При теб съм, ако се помолиш.
Не пия лудо вино.
А с кървави звездици?
Брегът ти бих опитал.
И после ще загинем, но
ще видим и море.
А ти си топъл крясък...
Отиваш си със вятъра.
Пристигам пак, разчастена.
Бъди ми малко воля.
Ще бъда и за трима ни.
Душа - аз, ти, докоснати.
Длани като капки се сливат...
© Йоана All rights reserved.
