Душата ми е моя клетка
Блъскам със крила въздушни
по невидими решетки,
макар че всъщност е безумно,
душата ми - е моя клетка.
Страх ме е и искам да избягам,
но няма накъде от себе си,
мислите към теб протягам
и намирам те, където и да си.
Освободи ме! Отвърни си погледа,
в сърцето, във душата ми дълбаеш!
Дебнеш ме и чакаш само повода -
да се предам и с чар да ме омаеш.
Аз крачка правя - по далеч от тебе
от усилие - сърцето ми се пръска.
Обречена съм, зная! Нямам време!
Още миг - и вече ще е късно!
Най - трудно ще направя втора -
свободата близо е, усещам!
И тръгвам, а с поток от хора
примамва ме светът отсреща.
И искам да унищожа оковите
на душата моя - пленник,
с надежда да се впусна в новите
радости на моя делник.
Но зная, ще се върна...някога...
ще те погледна - и отново
ще съм твоя - повече отвсякога,
но не сега... когато съм готова!
по невидими решетки,
макар че всъщност е безумно,
душата ми - е моя клетка.
Страх ме е и искам да избягам,
но няма накъде от себе си,
мислите към теб протягам
и намирам те, където и да си.
Освободи ме! Отвърни си погледа,
в сърцето, във душата ми дълбаеш!
Дебнеш ме и чакаш само повода -
да се предам и с чар да ме омаеш.
Аз крачка правя - по далеч от тебе
от усилие - сърцето ми се пръска.
Обречена съм, зная! Нямам време!
Още миг - и вече ще е късно!
Най - трудно ще направя втора -
свободата близо е, усещам!
И тръгвам, а с поток от хора
примамва ме светът отсреща.
И искам да унищожа оковите
на душата моя - пленник,
с надежда да се впусна в новите
радости на моя делник.
Но зная, ще се върна...някога...
ще те погледна - и отново
ще съм твоя - повече отвсякога,
но не сега... когато съм готова!
© Патрисия All rights reserved.
