Душата ми е неспокойна птица
Генка Богданова
Спри се, почини си, старо момиче!
На тази възраст нима ти прилича,
да обяздваш ветрове полудели,
люлки да връзваш на облаци бели?
Още крадеш светлина от луната,
правиш магии добри от словата,
златен прашец от звездите събираш,
и биле за болки сърдечни намираш.
С думи красиви, и рими звънливи,
за души голи, за дните им сиви,
вълшебна, шарена дреха плетеш.
Не е ли време за почивка да спреш?
Тъй дълго сънуваш сънища цветни,
летиш след мечти и копнежи заветни.
Не си ли вече с душа уморена?
Сърцето бие ли тъй вдъхновено?
Да спра? Да почивам? Не, невъзможно!
Живеем във време бурно, тревожно.
Живота кипи като лава гореща,
поетът доброто и злото посреща.
Поетът думи в куршуми превръща,
с усмивка на злоба жалка отвръща.
Поетът рисува мечти небесни,
душата му пее химни чудесни.
На разум са неподвластни душите.
Духът ми волен до края ще скита.
Над мене няма и времето власт,
щом дишам ще пиша, ще пея аз!
© Генка Богданова All rights reserved.
