Jan 25, 2014, 7:58 PM

Душата ми е пеперуда 

  Poetry » Love
601 0 0


Душата ми е пеперуда -
пъстроцветна, с пъргави крила.
И не лети тя по принуда.
Недей! – тя диша свобода.

Не си проси робиня в мене.
И не протягай жадните ръце.
Душата ми не търси бреме.
А дири истинско сърце.

Недей ме връзва с клетви.
Не ме мрази, затуй че съм простор.
Не съм дошла да диря жертви.
Не съм родена за затвор.

Обичаш ме, но с болка дива.
Готов да стъпчеш леките криле.
Готов си за любов, но не красива.
Не съм за тебе правена, о, не!

Душата ми е пеперуда.
Небето слънчево е моят път.
И нежност давам без принуда.
Самата аз съм райски кът.

Не можеш да ме притежаваш.
Безкрайността ми те убива.
Върви! - или ще съжаляваш.
Не мога да съм друга и не бива.

В гърдите ми един туптеж
не спира да мечтае за луната.
Не съм жена – а звездният летеж,
след който идва тишината.

И разбери, че няма да съм твоя.
По твоя начин – невъзможно.
Препускам аз на вятъра след воя.
И няма смисъл да е сложно.

Ще ме запомниш – самодива,
която те наказа с лед.
Така да бъде - но нали съм жива –
неопитомена от ръката на човек.

© Антония Спирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??