ДУШАТА МИ Е ПТИЦА НАРАНЕНА
Душата ми е птица наранена
с отрязани от вятъра крила,
разпъната на кръст, окървавена.
Във този сват на подлост и лъжа.
Сърцето ми в окови се е свило,
заключено във свойта самота.
До болка във желязото напира
за глътка въздух, смях и светлина.
Аз цялата съм плачещо сърце.
Аз цялата съм молеща душа.
Едно очакване във мен трепти:
като феникс да се възродя от пепелта.
© Анка Келешева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
