Душата ми крещи
Изморена от болка, превърнах нощта в ден,
а самотата ме сграбчи в своя безмилостен плен...
Сърцето ми стене, а душата крещи:
"Съжалявам... Прости... Липсваш ми!!!"
© Радостина Маринова All rights reserved.
Изморена от болка, превърнах нощта в ден,
а самотата ме сграбчи в своя безмилостен плен...
Сърцето ми стене, а душата крещи:
"Съжалявам... Прости... Липсваш ми!!!"
© Радостина Маринова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...