Душата ми все пак остана млада
Изнизаха се толкова летà,
откакто на земята съм се пръкнал.
И продължавам още да раста -
посрещам дни, изпращам ги по мръкнало.
Живях според наредбите на Бог -
човекът в мен до края да запазя!
Не знам какъв е крайният ми срок?
Но падна ли, изправям се, не лазя!..
Живях в добри и в трудни часове!
И радвал съм се, неведнъж съм плакал.
По мен плющяха злобни дъждове,
аз вярвах - утре хубав ден ме чака!
След всички изпитания, беди,
душата ми все пак остана млада,
макар че ми останаха следи...
Че кой ли от любови не е страдал?
А болките лекувах ги със стих.
Горчилката от някои остана.
Предателствата вече ги простих.
Е, нося някоя и друга рана!...
Оттук нататък - как и докога?
Там, Горе, вероятно някой знае?...
Аз продължавам с вдигната глава -
и днес, и утре, и така до края!...
© Роберт All rights reserved.
