Душата моя...
Дали е дива, крехка и прозрачна,
със моя дух тя винаги е в крачка.
Дали е пролет, лято, есен, зима -
не зъзне гушната във пелерина.
Дали е нежна, кротка, тиха...
или е в епицентъра на взрива,
тя никога не ме предава -
утеха моя в кратер на вулкана.
И не защото някакви си грешки
обиждат егото ù нечовешки,
а някак си не я разбират, ...