24.05.2013 г., 14:04 ч.  

Душата моя... 

  Поезия
526 0 2

               Душата моя...

 

Дали е дива, крехка и прозрачна,

със моя дух тя винаги е в крачка.

Дали е пролет, лято, есен, зима -

не зъзне гушната във пелерина.

 

Дали е нежна, кротка, тиха...

или е в епицентъра на взрива,

тя никога не ме предава -

утеха моя в кратер на вулкана.

 

И не защото някакви си грешки

обиждат егото ù нечовешки,

а някак си не я разбират,

че волна е и неповторима.

 

Но милата ми, чудя се понякога

защо и как се гони с вятъра?!

И в огнена стихия пареща

пак оцелява изненадващо.

 

И точно казано, и без преструвки,

дори да липсват ù милувки,

тя носи кръста на гърба си,

безропотно си следва пътя.

 

Макар надвила я умората,

тя търпелива е, обича хората.

Добра, уютна е за зрънцето,

поникнало го грее с′ слънцето.

 

Полива го с дъждец потропващ

по нагорещен от жега покрив.

С любов помага на приятели

в беди, неволи - без предателства.

 

Та стана ли ви ясно в "спора",

че аз за нея ви говоря?!

За моята душа и мисъл,

каквито Бог ги е орисал.

© Камелия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??