Душата на ковача
Душата на ковача
От пламъците изход не зная,
гърчи се, гори душата,
кога и къде е краят,
овъглени, не знаят сетивата.
И бясно чукам горещия метал,
в нова форма душата си кова,
оформих я на остър кинжал,
с кинжала пронизвам и плаша страха.
С кинжала посрещам приятеля и врага,
ужасена ръката, за разликата нехае,
а че някога кинжалът бил е душа
и ковачът - вече не знае.
А тишината - душата ми зове,
разумът свирепо се бори,
ужасният страх не иска да спре,
на тихата истина врата да отвори.
Но... понякога уморени сетивата,
отказват да слушат страха,
изчезва кинжалът, спира борбата
и аз се завръщам у дома.
У дома - там, в тишината,
тишината, която кове светлина
и пак възкръсва ми душата
от кръста на кинжала и страха.
От пламъците изход не зная,
гърчи се, гори душата,
кога и къде е краят,
овъглени, не знаят сетивата.
И бясно чукам горещия метал,
в нова форма душата си кова,
оформих я на остър кинжал,
с кинжала пронизвам и плаша страха.
С кинжала посрещам приятеля и врага,
ужасена ръката, за разликата нехае,
а че някога кинжалът бил е душа
и ковачът - вече не знае.
А тишината - душата ми зове,
разумът свирепо се бори,
ужасният страх не иска да спре,
на тихата истина врата да отвори.
Но... понякога уморени сетивата,
отказват да слушат страха,
изчезва кинжалът, спира борбата
и аз се завръщам у дома.
У дома - там, в тишината,
тишината, която кове светлина
и пак възкръсва ми душата
от кръста на кинжала и страха.
© Алекс учо All rights reserved.
