Душата на поета
В лабиринта на чужди откровения
загубих те в гъста мъгла.
Изплашена и плаха от призрачни видения
на силуети с маскирани лица.
Между тях те потърсих, но тебе те няма -
захвърлил бе маската с гняв
там нейде дълбоко, в мръсната яма
със смет от похот и грях.
По пътя си търсеше дълго душата,
изгубила вярата в Бог.
По улица тиха те завърна съдбата,
дочул бе гласа Му дълбок.
Какво е поетът без муза и вяра,
без нежност? Навярно е ням.
Феникс самотен, без обич изгаря,
но възражда се винаги сам.
© Валка All rights reserved.
