Душата продължава
Не лъже огледалото... О, в него
виждаш своя образ променен.
Сърди се суетното ти его,
че тялото на времето е в плен.
Натрупвайки се безпощадно дните
бели нишки внаждат във косите,
бели нишки внаждат във косите
и чертаят бръчки край очите...
А душата? - Тя не се предава,
вярата й в бъдното остава.
Не лъже огледалото... Назад
стрелките си часовника не връща.
Не може никой да е вечно млад,
че жилите ни старостта прегръща.
Но животът няма да изтлее -
твоят ген в наследник ще живее,
твоят ген в наследник ще живее,
в сърцето му надеждата ще грее.
Не, душата...Тя не се предава,
пътят й, ти вярваш, продължава.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
