Душата продължава
Не лъже огледалото... О, в него
виждаш своя образ променен.
Сърди се суетното ти его,
че тялото на времето е в плен.
Натрупвайки се безпощадно дните
бели нишки внаждат във косите,
бели нишки внаждат във косите
и чертаят бръчки край очите...
А душата? - Тя не се предава,
вярата й в бъдното остава.
Не лъже огледалото... Назад
стрелките си часовника не връща.
Не може никой да е вечно млад,
че жилите ни старостта прегръща.
Но животът няма да изтлее -
твоят ген в наследник ще живее,
твоят ген в наследник ще живее,
в сърцето му надеждата ще грее.
Не, душата...Тя не се предава,
пътят й, ти вярваш, продължава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
