Душата в мрака
Със поглед празен и
студен гледаше през мен.
Виждаше света във
тъмни цветове.
Имаше проблем.
Тялото и беше сякаш
вкаменено.
Нямаше секунди, часове.
Лицето и беше
променено.
Усещаше само студени
ветрове.
Сърцето от мъка
искаше да се пръсне,
а душата да отлети.
Гласът беззвучен
за помощ крещи.
Стоеше на прага, нищо
не чуваше.
Беше потънала в
смъртна тишина.
Светлина в нея не
пускаше, тежка
бе нейната съдба.
И лека следа от
усмивка нямаше.
Нито радост и искри.
Само мракът и
сенките знаеше.
Не можеше да се
промени.
Не чува смях, не
вижда красота,
тя бе мрачна и студена.
Празна е нейната душа.
Оставаше само
сълзата и солена.
И накрая тя се срина,
не беше останала
надеждата, дори и
любовта.
Тя погина, живяла
в скръб и самота.
© Майчето All rights reserved.
