Душевен катарзис
Пушеше цигара след цигара,
втренчена във точица една,
сенките на спомени съзряла
в пламъка догарящ на свещта.
Беше уморена от лъжите,
маските и празните сърца.
Гаснеха по мъничко звездите
с всеки следващ удар във гърба.
Беше изморена и от хора,
спирка за които стана тя.
Идваха и тръгваха - опора
временна, но ничия съдба...
Хората оставаха си глухи,
чувствата ѝ никой не разбра.
Вече и очите ѝ са сухи.
Имаше потребност от сълза.
Беше изморена да живее
чуждите животи. И сега
искаше да може да се смее,
искаше, но беше пак сама…
Искаше да бъде озарена.
Искаше живот във светлина.
Ала беше твърде уморена…
И угасна… Стана тъмнина…
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
Благодаря, че се отби тук, Краси!
