Пушеше цигара след цигара,
втренчена във точица една,
сенките на спомени съзряла
в пламъка догарящ на свещта.
Беше уморена от лъжите,
маските и празните сърца.
Гаснеха по мъничко звездите
с всеки следващ удар във гърба.
Беше изморена и от хора,
спирка за които стана тя.
Идваха и тръгваха - опора
временна, но ничия съдба... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up