Душевен Студ
Отивам при снежното поле навън.
Не помня,
не виждам.
Като във сън
Вървя сред увехнали цветя
Замръзнали и мъртви под снега.
Мисля си сега
Колко студен и тъжен
е живота беден
Като снега
пуст и леден
Без Нея – само мрак
и болка
и студ
Леденея
Няма радост
в отмора,
наука
и труд
Само студ.
Душевен студ.
© Леденпламък Леденпламък All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
