Душевен студ
Душевен Студ
Отивам при снежното поле навън.
Не помня,
не виждам.
Като във сън
Вървя сред увехнали цветя
Замръзнали и мъртви под снега.
Мисля си сега
Колко студен и тъжен
е живота беден
Като снега
пуст и леден
Без Нея – само мрак
и болка
и студ
Леденея
Няма радост
в отмора,
наука
и труд
Само студ.
Душевен студ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леденпламък Леденпламък Всички права запазени
