Души и глутници
На дълъг път
в сенките на забравите
душата лута се
и търси
- малки синкави пролуки
за своите изживяни
и неиживяни житейски поуки.
И живот предишен изживяла,
и спомени различни преживяла
- сълзи и мъки в стон... навлизали,
като вълци
в мрачните дебри на горите,
в същината ù влизали.
Воят неистов,
мълчанието черно
променя тишината
и слага ново начало на искрата
вътре във гората... във душата.
Миналото изживяно
става забравено и преживяно.
...
И вълците навлизат ли, навлизат,
в дълбоките дебри остават и живеят
- не излизат!
И с нокти подкопават земята
и с вой надигат гласа на празнотата...
Тъмните пътеки на гората извървяват,
но душата пред светлия
не успяват да изправят.
© Цветослава Младенова All rights reserved.
longin:ще се опитам да последвам съвета ти