Feb 5, 2010, 2:07 PM

Души и глутници

855 0 3

Души и глутници


На дълъг път

в сенките на забравите

душата лута се

и търси

- малки синкави пролуки

за своите изживяни

и неиживяни житейски поуки.

И живот предишен изживяла,

и спомени различни преживяла

- сълзи и мъки в стон... навлизали,

като вълци

в мрачните дебри на горите,

в същината ù влизали.

Воят неистов,

мълчанието черно

променя тишината

и слага ново начало на искрата

вътре във гората... във душата.

Миналото изживяно

става забравено и преживяно.

...

И вълците навлизат ли, навлизат,

в дълбоките дебри остават и живеят

- не излизат!

И с нокти подкопават земята

и с вой надигат гласа на празнотата...

Тъмните пътеки на гората извървяват,

но душата пред светлия

не успяват да изправят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветослава Младенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...