5.02.2010 г., 14:07 ч.

Души и глутници 

  Поезия » Философска
552 0 3

Души и глутници


На дълъг път

в сенките на забравите

душата лута се

и търси

- малки синкави пролуки

за своите изживяни

и неиживяни житейски поуки.

И живот предишен изживяла,

и спомени различни преживяла

- сълзи и мъки в стон... навлизали,

като вълци

в мрачните дебри на горите,

в същината ù влизали.

Воят неистов,

мълчанието черно

променя тишината

и слага ново начало на искрата

вътре във гората... във душата.

Миналото изживяно

става забравено и преживяно.

...

И вълците навлизат ли, навлизат,

в дълбоките дебри остават и живеят

- не излизат!

И с нокти подкопават земята

и с вой надигат гласа на празнотата...

Тъмните пътеки на гората извървяват,

но душата пред светлия

не успяват да изправят.

© Цветослава Младенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??