5.02.2010 г., 14:07

Души и глутници

854 0 3

Души и глутници


На дълъг път

в сенките на забравите

душата лута се

и търси

- малки синкави пролуки

за своите изживяни

и неиживяни житейски поуки.

И живот предишен изживяла,

и спомени различни преживяла

- сълзи и мъки в стон... навлизали,

като вълци

в мрачните дебри на горите,

в същината ù влизали.

Воят неистов,

мълчанието черно

променя тишината

и слага ново начало на искрата

вътре във гората... във душата.

Миналото изживяно

става забравено и преживяно.

...

И вълците навлизат ли, навлизат,

в дълбоките дебри остават и живеят

- не излизат!

И с нокти подкопават земята

и с вой надигат гласа на празнотата...

Тъмните пътеки на гората извървяват,

но душата пред светлия

не успяват да изправят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветослава Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...