Два гласа
„Обича ми се!”- каза ти, а на мен дали ми се обича?
След толкова лъжи е всичко някак прозаично.
Защо любов да давам, когато никой няма нужда от това.
Преди си мислех, че това е важно, а днеска вия срещу пълната луна.
Обича ти се - аз се уморих. Премазаха ме хиляди ръце.
От мене вземаха и грабеха и нищо никога не беше от сърце.
Обича ти се - мен ме смазаха, оставиха в мене пустота.
Душата ми, сърцето ми премазаха и казваха, че всичко е в името на любовта!!!!
Обича ти се - мен ме лъгаха, че съм най-красива, че съм сбъдната мечта...
Но празниците с други прекарваха и не чукаха за хубаво на моята врата.
Обича ти се казваш, аз не искам да обичам -
Отрових се много, горях...
Омръзна ми след вятъра да тичам - каквото преживях, го преживях!!!
Обича ти се - давай! Аз знам, че няма да те спра...
... и днес се питам още: „любов ли беше моето, или война”?
Това е, драга - с тебе вечно спорим, нали си мойто второ аз.
Дето ужким по-добро е, но никой, никога не чува твоя глас.
Аз се боря с демони и вълци, аз се боря с хищни зверове,
а ти, в мен стаена, все повтаряш. Обича ми се, искам да обичам от сърце.
© Лорита All rights reserved.
