Два коня ме чакат
Два коня ме чакат
/ по А. Г. Трофимович /
Два коня на двора отдавна ме чакат.
Черен и Бял - знаците на Съдбата.
Цвилят и рият, с подковите чаткат,
посланикът на Амур и братът на Сатаната.
Отново пред избор за цвят и съдба.
Отново съмнения хлопат в главата.
Товарът какъв е? Накъде да вървя?
По тъмно се будя, а спя в Светлината...
Какъв ми е флагът? За кого ми е клетвата?
За чии идеали горят ме на клада?
Грехът или Обичта оставям в Завета си?!
Къде се редя - до стари, до млади?!...
Изборът сложен всеки гори...
Дълг или Чест, или Подлост и Страх...
щом ежедневно до тебе върви
не някой друг, а Приятелят - Враг...
Конете ще пусна... Утро ще срещна...
Ще се мия с роса, със Светло и тук
сърцето си земно, сърцето горещото
ще туря в нозете на любимия внук!
© Красимир Дяков All rights reserved.
