Два коня ме чакат

/ по А. Г. Трофимович /

Два коня на двора отдавна ме чакат.
Черен и Бял - знаците на Съдбата.
Цвилят и рият, с подковите чаткат,
посланикът на Амур и братът на Сатаната.

Отново пред избор за цвят и съдба.
Отново съмнения хлопат в главата.
Товарът какъв е? Накъде да вървя?
По тъмно се будя, а спя в Светлината...

Какъв ми е флагът? За кого ми е клетвата?
За чии идеали горят ме на клада?
Грехът или Обичта оставям в Завета си?!
Къде се редя - до стари, до млади?!...

Изборът сложен всеки гори...
Дълг или Чест, или Подлост и Страх...
щом ежедневно до тебе върви
не някой друг, а Приятелят - Враг...

Конете ще пусна... Утро ще срещна...
Ще се мия с роса, със Светло и тук
сърцето си земно, сърцето горещото
ще туря в нозете на любимия внук!

abagar (Васил Бориславов)

2011-02-08T15:27:47+02:00

Привет!
"По тъмно се будя, а спя в Светлината..."
Дълбок подтекст лъха от всяка строфа.
И...".Изборът сложен всеки гори..."
Поздравления!!!
muhaninja (Кирил Ганчев)

2011-02-03T09:28:56+02:00

Поздрави приятелю! Както винаги си дълбоко човечен, скромен и казваш много истини наведнъж!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2011-02-02T13:58:26+02:00

Нека е Светлина!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2011-02-02T11:08:36+02:00

"Товарът какъв е? Накъде да вървя?
По тъмно се будя, а спя в Светлината..."
Хубаво е, Зем!
goredoly (Миглена Цветкова)

2011-02-02T07:09:58+02:00

Добър избор! ...Мъдър...