Два свята
Не искам да живея в свят измислен.
Не искам после да скърбя,
за туй, че моят свят орисан е да се стопява
с първите капки на дъжда.
Не искам да живея и в реалния ,
там всичко е тъгa,
която с остри копия запалва
и най-светлата душа.
Не искам в два свята да живея
не, не искам и така:
във единия да танцувам и да пея,
а в другия да съм тъжна и сама.
Скърби, душата ми незнае,
кой път да избере,
не иска тя да се загуби
между тези подли светове.
Небето плаче, слънцето мълчи,
а луната тихо страда
за всичките несбъднати мечти,
загубили се безнадеждно в два свята:
на радости и на сълзи.
Аз живея в двата свята,
те са моята съдба,
а аз не мога нищо да направя,
за да ги стопя.
Не искам после да скърбя,
за туй, че моят свят орисан е да се стопява
с първите капки на дъжда.
Не искам да живея и в реалния ,
там всичко е тъгa,
която с остри копия запалва
и най-светлата душа.
Не искам в два свята да живея
не, не искам и така:
във единия да танцувам и да пея,
а в другия да съм тъжна и сама.
Скърби, душата ми незнае,
кой път да избере,
не иска тя да се загуби
между тези подли светове.
Небето плаче, слънцето мълчи,
а луната тихо страда
за всичките несбъднати мечти,
загубили се безнадеждно в два свята:
на радости и на сълзи.
Аз живея в двата свята,
те са моята съдба,
а аз не мога нищо да направя,
за да ги стопя.
© Деница All rights reserved.
