Sep 12, 2006, 5:09 PM

Два свята 

  Poetry
540 0 2
Не искам да живея в свят измислен.
Не искам после да скърбя,
за туй, че моят свят орисан е да се стопява
с първите капки на дъжда.

Не искам да живея и в реалния ,
там всичко е тъгa,
която с остри копия запалва
и най-светлата душа.

Не искам в два свята да живея
не, не искам и така:
във единия да танцувам и да пея,
а в другия да съм тъжна и сама.

Скърби, душата ми незнае,
кой път да избере,
не иска тя да се загуби
между тези подли светове.

Небето плаче, слънцето мълчи,
а луната тихо страда
за всичките несбъднати мечти,
загубили се безнадеждно в два свята:
на радости и на сълзи.

Аз живея в двата свята,
те са моята съдба,
а аз не мога нищо да направя,
за да ги стопя.

© Деница All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми стиха ти, Деница!!!
    Поздрави!!!
  • А сега де... "стопя" заради "съдба" ли е или за да направиш сплав от двата свята? Ако е заради второто, си заслужава да ги стопиш, Деница.
Random works
: ??:??