Jul 12, 2007, 6:34 PM

Двама

  Poetry
1K 0 1
Със теб ще бъда откровена.
Да те имам искам - тук, сега!
За да бъда с тебе честна,
ще ти разкрия моята душа!

Обичта към теб не ще е мимолетна.
Не ще стопи се
в пареща тъга.
Умът ми от любов по теб покри се
с малки капчици роса.

Дяволът се бързичко от мен отрече,
Бог подаде ми ръка.
Ангелът към мене се завтече,
Демонът със писък отлетя.

От раз ти врътна ми главата.
Не ще ни раздели дори смъртта.
Настани се вътре във душата
и ще бъдем двама до края на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета Лъскова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...