Двама сме
Двама сме и аз говоря.
Двама сме, а ти мълчиш.
Вече писна ми да споря,
без вина да ме виниш.
В тази пуста, празна стая,
двама търсиме мига.
Иска ми се да призная
толкова неща сега.
Но е просто безпредметно -
ти ще бъдеш все такъв!
Параван за всичко цветно,
в списъка ми - вечно пръв.
Нито аз на теб съм нужна,
нито пък си ти - на мен.
Близки, но безкрайно чужди -
ти си нощ, а аз съм ден.
Трудно е да те забравя.
Трудно - да те променя,
но каквото и да правя,
трябва с друг да те сменя.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
