Двама срещу един
Не е честно! Не е справедливо,
сам-самичка с двама да се боря -
с тебе и с това сърце наивно...
Колко пъти още да повторя
не на теб, на мене да повярва.
Само аз му мисля най-доброто!
Трябва да ме чуе, Боже, трябва...
Само че не чува то, защото
страшно е заето да избира
днес каква ли рокля да ми сложи.
В кок или във плитка да прибира
моите коси - това го гложди.
Как ли ще съм хубава за тебе -
с тези или с другите сандали?
(Боже, ти си мъж! Какво ти дреме?
Няма да ги забележиш даже)... Знам ли,
знам ли вече как да обясня, че
утре ще осъмне пак разбито.
Утре ще тъгува и ще плаче.
Днес обаче блъска в мен сърдито -
само да намекна, че не струваш,
само да посмея да те мразя...
Двама срещу мене - ще загубя,
колкото и смело да се пазя!
© Васка Мадарова All rights reserved.
