May 12, 2015, 2:20 PM  

Двата бряга 

  Poetry » Other
941 0 12

 

 

Стоим на двата бряга на реката,

самотни във прощален час.

Раздялата изпрати ни съдбата,

да я отпратя нямам сили аз!

 

Недей сега и ти да я отпращаш,

и не тъгувай, и не ме вини!

Любимия със поглед да изпращаш

е толкова болезнено, нали?!

 

Напират истински сълзи в очите,

ала реката няма да ги спре,

но спомените, воплите, мечтите,

ще ни задържат още миг поне!

 

Съдбата ни заля със мръсна пяна 

и крехката ни обич потопи!

Отвори в нас дълбока, черна рана,

последния ни порив удуши!

 

Стоим на двата бряга на реката,

ала делят ни цели светове

и както няма път назад водата,

нас нищичко не може да ни спре!

 

 

Влад. Нед.    30.04.2015 г.

 

© Владислав Недялков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • великолепно казано и написано...
    почитания, Владислав..
  • Много емоции,много тъга и чувство.Браво
  • Благодаря Ви, Таня, Руми, Младене, Васе, Бела, Георги и всички останали! Да ме прощава някой, ако съм го забравил и както казват хората - "зло да го забрави".
    Благодаря Ви за оценките и отново се повтарям и потретям, не само за това, че преобладаващо са положителни.
    За мен е ценно особено мнението на Мисана - и тук и в предишните ми творби. Да прав си - Младене, далече съм от Дебелянов - той е велик, моят стил е "простичък" както каза и Таня - чудесно ме е оценила, имам да работя в тази посока. Както казах тук има прекрасни творци, няма да ги изброявам, но се прекланям пред творчеството на много от изразилите мнение тук, а и на други от Вас!
    Страхотни сте, пожелавам ви успешен ден и една много позитивна седмица!
  • Много емоционално и истинско!
  • Истинско!Браво!
  • Понякога разтоянията не се измерват с мерни единици и тогава... те са най-голями...
  • "и както няма път назад водата,
    нас нищичко не може да ни спре!" Раздялата може да доведе и до нова среща! Смело напред! Харесах!
  • Владиславе, аплодисменти!!! Няма да цитирам /Мисана ме е изпреварил/- винаги прочита на творбите ти, ми е особено приятен!
  • "Съдбата ни заля със мръсна пяна
    и крехката ни обич потопи!
    Отвори в нас дълбока, черна рана,
    последния ни порив удуши!"

    Една неслучайна извадка от това силно и много лирично стихотворение!
    То няма нищо общо със стила на Дебелянов, но по някакъв странен начин ме накара да се подсетя за неговата образност.

    Поздравление за майсторското изпълнение, Владиславе! Оценявам високо написаното.
  • Тук открих много емоции, преплитащи се една в друга!
    Спомени, мечти, сълзи, любов, раздяла.....
    Много силна поезия, Влади! И не просто ми хареса, завладя ме!
    Поздравявам те!
  • Хареса ми! Поздрави!
  • Като гледам авторите в "чакащи" и протривам ръце. Започвам една "силна поредица" и се радвам още в началото... Въпреки болката, стихотворението ти е наситено с емоция, от онази - любимата ми - с простичък изказ да предадеш състояние и да постигнеш въздействие.
Random works
: ??:??