Двата свята
Далеч остана детството ни сладко.
Вече сме големи, всичко ни сребри.
И път не ни остава вече, братко!
Дългият ни ден във залеза гори.
Зад него вече чист е хоризонта-
там земя целува своето небе.
Напускаме го на живота фронта-
всички пътьом се разделяме на две.
Едни отиват в райските градини,
другите пък тръгват да живеят в ад.
Едните имат лъскави витрини,
другите ще бъдат на вода и глад.
Съзнавам вече и ми става ясно-
всичкото на онзи свят е като тук.
Във Космоса навсякъде е тясно-
в чистотата има винаги боклук.
© Никола Апостолов All rights reserved.
