Две чаши спомен
 

Две чаши  ще налея с вино.
Вечерта, нека  да поседнат
да допият спомените тихо, 
които още паметно си спомнят.

Ще седнат късно през нощта. 
Нещо от далече ги повика.
После ще си сипят  любовта
останала на дъното на тихото.

Късно е, а имат да си кажат
какво е било много отпреди, 
и нека обичта им се разказва
върху покривката на миналите дни.

И ако устните пропукат мрака
от звън и допир, обич, топлота,
две чаши може да поплачат-
виното не обича да мълчат!

Дали е късно или е неприлично?
Любов и вино, вино и любов-
нищо не е толкоз нетактично
в спомените жадни за живот!