Две думи
Тъмно е... И пак вали.
Студът облича ни душите.
Сковани в мраз и лед редим
слова за мир, за нас различен.
Където липсва суета,
където да сме по-смирени,
но неповярвали сега
се борим с чуждите проблеми.
Рушим стени с нескрита злост,
изливаме гневът изгарящ,
денят превръщаме във нощ
и... лошото се пак повтаря.
Мечтаем райски светове,
но ада си в сърцата носим,
а що ни трябва... думи две
с мелодия, излята в песен.
"Обичам те!" – с магиен лъч
душите наши разледява.
И в миг натрупаната злъч
с капчук се пролетен стопява.
С любов се правят чудеса,
с любов създават се планети.
"Обичам ви!" – ще изрека,
така разбивам ледовете.
© Таня Мезева All rights reserved.
