Две души... привлече ги една съдба!
Нежен полъх, сладък миг,
чувството да си щастлив.
Среща тайна, като на игра,
две души привлече ги една съдба!
Миг безкраен на земята,
топла радост за сърцата,
две очи, сълзи видяли,
те не трепват, от спокойствието обладани.
Топла длан държа скован,
в сладки думи съм облян,
тръпна цял в целувка впита,
ала мисъл рязка ме връхлита,
страх от загуба витае в мен,
страх от оня поглед зъл, студен,
без да казва проговаря,
сякаш камък остър натежал засяда!
Сън смутен и болка свита,
жал и ревност се преплитат,
болка издържана, дива,
като остър прът пробива!
Знам, дори и някога да бъда сам,
че с усмивка към света
ще си спомням... Две души,
привлече ги една съдба!
чувството да си щастлив.
Среща тайна, като на игра,
две души привлече ги една съдба!
Миг безкраен на земята,
топла радост за сърцата,
две очи, сълзи видяли,
те не трепват, от спокойствието обладани.
Топла длан държа скован,
в сладки думи съм облян,
тръпна цял в целувка впита,
ала мисъл рязка ме връхлита,
страх от загуба витае в мен,
страх от оня поглед зъл, студен,
без да казва проговаря,
сякаш камък остър натежал засяда!
Сън смутен и болка свита,
жал и ревност се преплитат,
болка издържана, дива,
като остър прът пробива!
Знам, дори и някога да бъда сам,
че с усмивка към света
ще си спомням... Две души,
привлече ги една съдба!
© Борислав Любенов All rights reserved.
